Ποιήματα του Κ. Καβάφη μεταφρασμένα στα βουλγαρικά
Από τον Κ. Μαρίτσα
Κ. Καβάφης – К.Кавафис
Τείχη (1897)
Без размисъл, без жал, без срамота
големи и високи около мен построиха стени.
И седя и се обезнадеждавам тук сега.
Друго не мисля: тази съдба разяжда ума ми;
защото неща много да направя имах навън.
А как не разбрах когато стените строяха.
Но не чух никога трясък на зидари или звън.
Неусетно навън от света ме затвориха.
Ένας γέρος (1897)
На кафенето в шумното му вътре кътче
наведено над масата седи едно старче;
с вестник пред себе си, без приятели.
В презираните мизерни старини
мисли колко малко се е радвал на младите години
когато е имал и реч, и красота, и сили.
Знае, че остаря много, чувства го и го вижда.
Все пак времето когато беше млад му се привижда
като вчера. Как времето лети, как времето лети.
И си спомня как го е мамела тази Мъдрост;
как винаги се е доверявал – каква лудост! –
на лъжкинята която казваше; «Имаш време ти.»
Помни пориви подтиснати; и наслаждения
толкова пожертвани. На глупавите знания
всяка пропусната радост сега се подиграва.
…От многото мисли и спомени за онова време
старецът неусетно се замая. И дреме
в кафенето облегнат на масата корава.
Δέησις (1898)
Морето в дълбините си взе един моряк. –
Майка му, незнаеща, отива и запалва пак
пред Богородица големи свещи
да са ветрове попътни, да се върне вкъщи –
и все към вятъра се ослушва.
Но въпреки, че се моли тя и изпросва,
иконата слуша, сериозна и тъжна в мрака,
знаейки, че не ще се върне синът, дето чака.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΑ για τον ΚΑΒΑΦΗ, ΕΔΩ.
ΠΕΡΙΣΣΟΤΕΡΗ ΛΟΓΟΤΕΧΝΙΑ, ΕΔΩ.
ΛΕΞΕΙΣ-ΚΛΕΙΔΙΑ: ΚΑΒΑΦΗΣ, ΠΟΙΗΣΗ, ΠΟΙΗΜΑ, ΒΟΥΛΓΑΡΙΑ, ΔΕΗΣΙΣ, ΔΕΗΣΗ, ΤΕΙΧΗ, ΓΕΡΟΣ, ΜΑΡΙΤΣΑΣ